Пътуването със самолет е едно изключително неприятно изживяване за хората със слаби стомаси, страх от високото или ужас от падане. Като последните две припокриват драстично. Има няколко неща, които може би ще искаш да знаеш преди да се качиш на самолет.
В ръчния си багаж не носиш течности или остри предмети. Парфюмът е важен, но не чак толкова, че да си го носиш в чантата като дезинфекциращ гел за ръце. Също като любимото ти джобно ножче трябва да се озове в големия ти куфар, а не в раницата на гърба ти. Защото ще молиш и щя обясняваш на хората обещаваш никого да не наръгаш с ножчето и също така няма да пръскаш хората в очите с парфюма си, а те смирено ще ти обяснят, че такива са правилата. Или ще те помислят за ненормалник и ще те пъхнат в задните стаички. Твой избор.
Ще умреш от страх. Самолетите са си стряскащи. Огромни тежки неща, които летят във въздуха не е ясно как. Има вятър, вали дъжд, всичко е толкова неприятно. Непрекъснато ще се сещаш за всичките онези филми, в които е имало сцени на самолети, които безславно са падали с много жертви. Или всички останали клипчета за топ 20 самолетни катастрофи на 2014 например. Доста неразумно. Всеки път, когато нещо се разтресе ще се вкопчваш панически в седалката. А когато тръгне да потегля…
Първата турбуленция ще те накара да оцениш всички хубави неща в живота. Проблемът не е в това, че се тресе. Ако беше на земята щеше да се уплашиш, но до там. Проблемът е, че си във въздуха, обграден от метал и няма изход. Всичко започва да се движи хаотично и паниката те завладява, а здравия разум те напуска. Но не се притеснявай! Тези летателни средства са подготвени за десет пъти по-силен вятър. Нищо лошо няма да се случи. Статистически погледнато най-малко катастрофи правят именно самолетите.
С оглед на последните събития и без смях, наистина ще те е шубе някой да не взриви нещо. Това не е просто панически страх. Наистина се тревожиш – при това оправдано – и докато си на летището или вече в самолета се оглежда от време на време да не би да не видиш нещо, което да ти подскаже, че трябва да се разтревожиш. Истината е, че не трябва. Ако не дай си Боже нещо подобно стане, няма да имаш време за реакция. Най-вероятно няма дори да разбереш какво става. Ако се страхуваш непрекъснато има шанс да стигнеш до момента, в който никъде не би отишъл заради страха да не би нещо лошо да се случи. Със същия успех може да ти падне саксия на главата, докато вървиш из Софийските улици или да се удавиш в локва. Не го мисли толкова, няма да има резултат.
Ще бъдеш обаче изключително щастлив, когато стигнеш жив и здрав. Кацането е хитро и друса, но само толкова. Ще се поклатиш неуверено няколко пъти на седалката си и после всичко ще свърши. Самолетът ще обиколи пистата малко, ще се повозиш на земя в средство за придвижване, чиято цел е да се движи във въздуха и ще се почувстваш много добре, когато излезеш от салона. Чакането на багажа е досадно, особено ако са ти го загубили, което не се случва чак толкова рядко, но отвъд това, всичко ще бъде наред.
Стискаш зъби, държиш ръката на някого и изтрайваш часовете, през които няма да си на твърда земя. За сметка на това после ще се чувстваш като герой, което няма никакво значение за света, но за теб ще значи много.
Автор: Моника Цветкова